Свестник 5

Надушиха ли ни РЗИ?
Драги читатели, в последното издание говорихме за обаждания до службите и разпространяване на болести из училищната сграда.
Смрадта вероятно е изобразила голям зелен облак около училището, както по анимациите, правейки го лесно разпознаваемо за Регионалната Здравна Инспекция.
За наше и ваше щастие, за разлика от ръководството, РЗИ се отзоваха на виковете за помощ. Макар и със (малко) закъснение, от свидетели разбрахме, а и се забелязваше в коридора, че служители на държавната служба са дошли на проверка.
Ясно виждаме, че след обажданията бяха взети НЯКАКВИ мерки, от страна на ръководството (вероятно без много желание). За момента няма смрад.
Миналата седмица след дъждовете имаше леки наводнения и течове, но поне нямаше миризма на смърт, както предишните 2 пъти, когато преваля.
БИХМЕ ИСКАЛИ ДА БЛАГОДАРИМ НА ЧИСТАЧКИТЕ ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ!!!
Явно докато не бъдат подадени официални оплаквания, не се вземат мерки. Да го знаете за в бъдеще, че с леки намеци, тук няма да се случат нещата.
Сега най-миризливото нещо в училището е салонът по физическо:–----)
Ако досега не сте видели - имаме нови мивки. УРА!
Повечето от миналите работеха, доколкото работи ръководството по въпроса с исканията на учениците да бъде върнат двусменният режим. Ако сложат и някоя друга врата, няма да е лошо…


Да заглушим недоволните, вместо да оправим това, за което недоволстват.
Всички сме повече от запознати как работят нещата в нашата държава. Ако си мълчиш, криеш мръсните тайни на хората и слушаш, ще бъдеш възнаграждаван и даван за пример, а ако посмееш да надигнеш глас, да оформиш мнение (нещо, което рядко виждаме в днешно време) и да го разпространяваш, ще бъдеш отлъчен, заглушен или направо скрит от публичното ОкО.
Въпросът е: Защо това се практикува и в образователната система?
Младите хора често имат качествени идеи и вълнуващи мнения. Каква е ползата от това да бъдат преследвани, заплашвани и удряни през ръцете (пръстите), вместо да бъдат вземани насериозно?
Разбира се, има клубове по интереси и вътрешни ученически организации, но те не позволяват свобода на словото и биват стриктно регулирани от ръководството.
Вместо да се вникне в реалните проблеми - организационните или застрашаващите здравето, вниманието е насочено към “неправдоподобното държание на учениците, спрямо новата система” и как да бъдат накарани тези ПОДЛИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ да мълчат и кротуват…
Надеждата умира последна, особено ЕЛИТНАТА надежда, ние сме си упорити поначало (дрес кодът все още не съществува, като понятие за нас).
Някой ден младото поколение ще управлява със собственото си мнение и методи, съветваме ви да се упражнявате да не си слагате доброволно главата на тезгяха;)